След последното поливане по време на инкубацията в почвата на обвивката, производителят иска мицелът да расте на повърхността.
За да се осигури добро възстановяване на мицела през този период, правилните настройки за климата в помещението са от съществено значение.
RH при минимум 95%. Много бавна скорост на въздуха, по възможност нула и адекватна стайна температура. Тази стайна температура трябва да бъде възможно най-близка до оптималната за вегетативен растеж. Оптималната температура е от 25°C до 26°C.
Това често означава стайна температура около 21° като минимум.
Тогава мицелът има подходящи условия да расте на повърхността.
Следващият въпрос е: колко високо да го оставя да расте?
По-високото означава по-добър контрол върху броя на примордиите, така че няма изненади за броя на гъбите, които растат. По-високо също означава по-лесно бране, така че по-висок процент на бране. Друг положителен опит е, че групирането се избягва по-лесно.

Но големият недостатък на наличието на мицел по-високо на повърхността е, че климатичните условия трябва да са перфектни. По-голямо е влиянието на климата върху мицела и примордиите. Така че един момент на например твърде ниска RH означава, че ще загубите първичния.
По-дълбокият мицел също е по-лесен за залитане на гъбите, така че това също е предимство. Друг момент е фактът, че производителят може да спре мицела, когато расте твърде високо. Наслояването, както се нарича, затруднява израстването на примордиите. Те идват изпод одеялото от мицел.

И така, какво определя избора?
И двата начина имат своите плюсове и минуси.
Но за мен решаващият момент при избора на начин е техническият капацитет на фермата и опитът на производителя. Ако сте в състояние да спрете мицела по всяко време, все пак създавате залитане и имате перфектен контрол върху условията на околната среда, побелете.
Ако не сте сигурни във всичко това, пораснете по-дълбоко в повърхността на почвата на корпуса. Така че стават по-черни.
Като цяло по-черното е по-безопасно.