След последната вода по време на инкубацията в почвата на обвивката, производителят иска мицелът да израсне на повърхността. За да се осигури добро възстановяване на мицела през този период, правилните настройки за стайния климат са от съществено значение.

RH при минимум 95%. Много бавна скорост на въздуха, по възможност нула и адекватна стайна температура. Тази стайна температура трябва да бъде възможно най-близка до оптималната за вегетативен растеж. Оптималната температура е от 25°C до 26°C.
Това често означава минимум стайна температура около 21°. Тогава мицелът има правилните условия да расте на повърхността.

Следващият въпрос е: колко високо да го оставя да расте?
По-високото означава по-добър контрол върху броя на примордиите, така че няма изненади за броя на гъбите, които растат. По-високо също означава по-лесно бране, така че по-висок процент на бране. Друг положителен опит е, че групирането се избягва по-лесно.

Но големият недостатък на мицела по-високо на повърхността е, че климатичните условия трябва да са идеални. По-голямо е влиянието на климата върху мицела и примордиите. Така че един момент на например твърде ниска относителна влажност означава, че ще загубите примордии. По-дълбокият мицел също е по-лесен за подреждане на гъбите, така че това също е предимство. Друг момент е фактът дали производителят може да спре мицела, когато порасне твърде високо. Наслагването, както се нарича, прави израстването на примордиите по-трудно. Те идват изпод одеялото от мицел.

И така, какво определя избора?
И двата начина имат своите плюсове и минуси.
Но за мен решаващият момент при избора на начин е техническият капацитет на фермата и опитът на производителя. Ако сте в състояние да спрете мицела по всяко време, все пак създавате залитане и имате перфектен контрол върху условията на околната среда, побелете.
Ако не сте сигурни във всичко това, пораснете по-дълбоко в повърхността на почвата на корпуса. Така че стават по-черни.
Като цяло по-черното е по-безопасно.